Четири бременни жени и четирите на име Мария се запознават на курс по гимнастика за бременни, а това запознанство ги отвежда до едно необмислено бягство и до най-лудата нощ в живота им. Една пиеса за най-екстремното, най-трансформиращото преживяване, а именно бременността, както жените и родителите преминават през нея и оцеляват ли любовта, избора да си родител. Елате на едно пътуване през абсурдите, лудостта, стриите и любовта на четири бременни жени, четирима мъже и една ексцентрична лекторка. Не обещаваме да е безопасно! Има огромен риск да минете през доста емоции от смях до сълзи и обратно, няколко пъти.

Представлението по текст на писателя и драматург Александър Мануилов е пиеса-ситуация и дизайн за театрална вечер, разглеждаща темите за вътрешната, лична корупция, важните и често невидими за чужди очи решения, които могат да променят посоката на човешкия живот. Зрителят ще стане свидетел на колебания, писма, дилеми, въпроси, заплетена и многопластова любовна история и малко държавна антиутопия.

Артистите, приели предизвикателството да пресъздадат драматичната атмосфера на дилемата при вземането на съдбовни решения, са Василия Дребова, Явор Костов-Йондин, Емилия Тончева.

Съществена част от концепцията на представлението е възможността публиката сама да реши как иска да завърши всичко това. Нещо повече - артистите нямат предварителен достъп до сценария, а публиката е активно въвлечена в търсенето на решение. По този начин представлението се превръща в интерактивно събитие, което без усилие кани всички да се присъединят и изкажат мнението си.

„#антитъга“ представя вътрешния свят на съвременния, лишен от успешни социални рефлекси човек, неговия абсурден и

черен хумор, но и безсилието му в средата и държавата, в която живее, постоянното самообвинение за неспособността му да се адаптира към тях и да изгради своето щастие.

#антитъга“ е за човек в търсене на смисъл и на изход от лабиринта, в който сам се е вкарал, воден от вярата си, че може би любовта е достатъчна.

#антитъга“ е за суицидното мислене и поведение, клиничната депресия, всекидневния „бърнаут“, психологическитe травми, зависимости, лошите навици, повреденото общество, отстояването на гражданска позиция, липсата на емпатия,

несподелената любов, хроничния негативизъм, смеха и смъртта. Теми, все по-актуални във време на войни, епидемии, икономически кризи и социална фрагментация.

#антитъга“ поставя въпроса дали и как да се продължи да се живее, водейки война със себе си и в търсене на вътрешен и външен мир.

"Не случайно с частицата "про" започват както думата прогрес, така и думата простащина. Спомнете си шеговития израз от детството - Чрез нахалство към прогрес!

Приемете го като подзаглавие на пиесата ми. Ще видите леко еротична приказка за възрастни, проследяваща възхода на една твърде амбициозна простакеса, както и на простащината, плъпнала по света. Всичко това е придружено с обезсмислянето на деликатността, възпитанието и образованието в световен мащаб.

Смешно ще е, не се плашете от назидателност! Също така ще усетите чувственост, присъща на всяко едно истинско влюбване...

Пиесата е провокирана от актьорското изпълнение на Моника Вити във филма "Танго на ревността", както донякъде и от комедийната ситуация в самия филм.

Сюжетът няма да го разказвам, за да ви е интересно. И накрая, в шеговит план: Спектакълът претендира за новооткривателство в областта на театралните жанрове." - Теди Москов

Времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше „45 години стигат” и пееше „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца”, остана далеч назад.

Хората от моето поколение нямат никакъв спомен нито за онези 45 години, нито за началните години на прехода, които за нас бяха детски сън.

В училище се преподаваше много повече за извращенията на националсоциализма, отколкото за нашия социализъм. Знаем откъслечни неща за него от родителите си, от семейната ни история. Върху разказа за тоталитарното минало тихомълком се

наложи един друг фалшив разказ, който изпълва някои с носталгия. С “Ботушът” се опитвам да разкажа на поколението си за престъпленията на тоталитарния режим, да

проумея механизмите им, да запазя във времето поне малка част от безбройните истории, които избледняват с всеки изминал ден.

Трудно е да се говори за убитите, измъчваните, изселените, репресираните. За неосъществените съдби, за изкривените животи, за унизителните компромиси, за бодряческите комсомолски рапорти, за кварталното доносничество, за другарските съдилища. За повсеместното бездарие, обуто в ботуши.

Но този разговор става все по-належащ, при това не само заради паметта, а и заради времето, в което живеем. Именно сега, когато опасността от повторение е по-голяма отвсякога, трябва да се вглеждаме в процесите, довели отделни човешки същества до изстъпления отвъд най-страшните ни представи. Защото някога и те са били деца.

От древните пещерни истории до песните на братя Миладинови, от времето на трубадурите до Шарл Перо, от прастарите народни песни до съвременните разкази на Маркес или Йовков хората се вълнуват от съдбата на героите. В духа на тази традиция ние искаме да разкажем историята на един човек, който живее в съдбоносно, преломно за историята време. Кой е Крали Марко – сън или реалност, мит или истина, как народът го е избрал за свой герой и се е припознал в живота му? И какво е той за нас днес? Остава само легенда…

Самотен мъж на маса в бара се обръща към останалите посетители. Оказва се, че барът е на Юда, а мъжът е Христос. Или поне така твърди. Защо? Какво иска да постигне, ако е Той наистина?

Пиесата „Боже мой“ е повик за човечност и любов във времена, в които с Божието слово се злоупотребява и вместо да е извор на живот, с него се оправдава унищожението.

Екипът на спектакъла ви кани на един топъл, откровен разговор по най-дълбоката тема, която търси отговори в сърцето и ума на всеки човек. Разговор с усмивка и сълза, с ирония и състрадание.

"Апокалипсисът не е непременно глобален срив, конници, тръбящи ангели, огън и жупел.

По-скоро е минималистичен и ням. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди."

Изтъкана от магия, пълна с приключения и изпъстрена от причудливи същества, историята на младия княз Ясен ще ни отведе по неговия път, чак до Пушево, до стълбата към слънчевия дворец. Там той ще срещне дълго търсената любов на сърцето си – неродената девойка Омая, сътворена от дъжд и вятър. Но както често става в приказките, историята ни не свършва дотук, а тепърва започва! В приключението си Ясен ще се срещне с Халата, Караконджула, Песоглавеца и Явина, които ще се опитват да му помогнат или пък пречат в търсенето на щастие.

Ще преодолее ли опасностите и изкушенията по пътя си, за да бъде княз Ясен щастлив със своята Омая?

В света на технологиите хората все по-рядко посягат към книгите. Този тъжен факт не спира двама млади да създадат една по-различна книжарница. Наскоро отворили, те не само продават книги, но и предлагат на клиентите си да почетат на място с чаша вино или кафе.В деня, в който изчезва най-ценната книга от книжарницата клиенти са три жени. Какво ще се случи, когато младият собственик открива липсата й ще разберете, когато дадете и видите спектакъла “Малката книжарница”.

Има ли надежда за хартиената книга? Могат ли, макар и различни, хората да намират допирни точки? Има ли граници въображението?

Заповядайте, за да разберете!

Четенето произвежда спомени. Отдавна не помня и съм се отказал да търся кои са прочетени и кои - не. Не намирам никаква разлика, всичко е преживяно, всичко ме кара да настръхна, всичко е оставило белег. По всичките мои тела...

Вече второ десетилетие България е свободна страна. Националните идеали на Възраждането са още живи, а паметта за загиналите герои сплотява младата нация. На бившите революционери – Стефан Стамболов и Захарий Стоянов, се налага съдбовната трансформация – от борци за свобода да се превърнат в новите управници. Но какво се случва, когато 16 години след смъртта на Ботев, на вратата на министър-председателя почука самият той? Може ли прославеният герой за миг да се превърне в смъртен враг? Една история за Стамболов, Стоянов и Ботев, в която сблъсъците на съвест, гордост и угризения раждат отчаяни действия. Една история за тежестта на короната и олекването на човека.

„Под игото“ (1894) звучи изключително съвременно, защото толкова години по-късно ние почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства. Делим се на две - от една страна са отдадените на националната кауза, а от друга – останалите, които много внимават интересите на нацията да не нарушат техните собствени интереси. В опита си да бъдем наистина свободни, преди 33 години ние повторихме същите грешки, през които е минал народът ни в подстъпите към Априлското въстание. Това се опитваме да разкажем с нашето представление – колко малко сме се променили и колко важно е да бъдем заедно, да бъдем народ, а не просто население.